* * *
Пасъла Драгана
царювите коне
до върла пладнина.
По върла пладнина
погърмя, потънтя,
роса поросяло.
Драгана робиня
почнала да плаче.
Царя я завари,
на Драгана дума:
- Драгано робиньо,
недей сълзи рони -
и конете мои,
и пшеница моя.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019