* * *
Пенчо на Станка думаше:
- Аз съм те, Станке залюбил,
но защо ли и за какво,
кат си сиромашка дъщеря -
баща ти стърже вретена,
а майка ти продава
за една ока брашно из село.
Станка си Пенчо повърна
и се за друг посгоди.
Ка зачу Пенчо тез думи,
него го жалба стигнало,
па влезе в китна градинка,
под петровката ябълка,
червен си пояс отпаса,
и го на ябълка припаса,
и там се Пенчо обеси.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016