* * *
Петре, море, Петре,
Петре аджамийо!
Петре овни бере
по долната земя,
по долна, по горна.
Дека на стан падна,
там имаше Петре
до две малки моми,
до две мили сестри -
по-старата Янка,
по-малата Яна.
Лъга Петре, лъга,
та Яна излъга:
- Айде, Яно, айде,
айде с мен да идеш;
че те водя, Яно,
у нашата земя.
Нашата е земя лична, та обична,
мошне берекетна -
жнеме и вършеме
по дваж у година!
Поведе я Петре
напред пред овнове;
кога беше Петре
през дълги мостове,
овни се сблеяха,
сблеяха, сбутаха,
та Яна бутнаха
у тихио Вардар.
Петре й говори:
- Пливай, Яно, пливай,
на край да изпливаш,
защо те излъгах
от голема рода
за дълбока вода!
- Пливам, Петре, пливам,
ама па не мога -
гердан ми тегнее!
Петре й говори:
- Яно, моме Яно,
откачай, па хвърляй!
Овни че си продам,
гердан че ти купя!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016