* * *
Цъфнало бяло кокиче
на Бонкините пенджурки.
Деня го Бонка залива,
вечер го Ристо обира.
Бонкината стара майка,
тя си на Ристо думаше:
- Кой бере нашто кокиче,
жа вземе нашто момиче.
Бонка на Ристо думаше:
- Бери го, Ристо, носи го,
мене ме майка не дава
като на тебе сираче,
сираче, чуждо аргатче.
- Що ми се, Бонке, надуваш
кат чучулянга на лайно,
като гъргашка на полог -
не те ли знам коя си,
коя си, чия дъщеря си!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016