* * *
Седянки се кладат, Нано, Нанке, есено време.
На всяка вратня седянка има,
при всяка мома, и ерген има,
при наша Нана - Генчо лингурче.
Генчо си свири с кемането,
Нана му отпява и тихо дума:
- Ще ме вземеш ли, Генчо ле, Нано Нанке?
Генчо й дума: - Нано, Нанке,
- Как да те взема, кат съм циганин, Нано Нанке.
Ваште са къщи, къщи високи,
пък наши къщи с пръти плетени,
с пръти плетени, с кал мазани.
Как да те взема, като съм циганин.
Нанка му дума, Нано, Нанке:
- Вземи ме, Генчо, като си циганин, Нано, Нанке
тебе ще взема!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016