Тъща залюбила зетя си. Съст. Т. Моллов

* * *

Великовата майчица,
тя на Велико думаше:
- Синко Велико, Велико,
твоята булка, Велико,
не си е синко с вярата,
ами е синко с три вери.
Първата вяра - циганин,
втората вяра - турчанин,
третата вяра - българин.
Вземи я синко погуби!
Велико майка си думаше:
- Как да я, майко, погубя?
- Аз ще те синко науча -
упрегни брези биволи,
заран на нива рано ще идеш
черни угари да ореш.
Аз ще Тодорка изпратя,
обяда да ти донесе,
ти синко ще я заколиш,
в бразните ще я заровиш.
Велико си майка послуша.
Рано е рано станал,
упрегнал брези биволи
и рано на нива отиде.
По пладне иде Тодорка,
тя на Велико думаше:
- Либе Велико, Велико,
майка ти, Велико, заръча,
туй, дето ти е казала,
да го сториш, либе Велико!
(...)

Микре, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ); непълна - краят преразказан: "Седнали да обядват, ама залците му присядат. Отрязал й главата, па та скача - подскача. Като заорал браздата биволите забрецали, железни жегли изпрегнали и си в селото отишли. На мазата дращят и реват където отишла главата. Тогаз си изважда влашко ножленце и се в сърцето пробожда, а на майка продумал: "Седи, майко, та се наживей!".

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020