* * *
Стар свекър Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
най-малка и най-глупава.
Запей ми, Янке, запей ми
снощната песен, Янке ле.
Янка на свекър си думаше:
- Не мога, свекре, не мога
щото съм тъжна-кахърна,
щото ми няма либето.
То е далеч забягнало,
няма го и няма да дойде.
Свекър на Янка думаше:
- Не бой се, Янке, не бой се,
от сега, Янке, насетне,
ти ще ми бъдеш стопанка
и аз на тебе стопанин.
Янка свекър си думаше:
- Я мълче, свекре, онемей,
че от хората срамота
и от Бога грехота!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020