* * *
Стар свекър Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
най-малка и най-хубава,
я викни, Янке, та запей,
от едно гърло два гласа,
от един език две думи.
Янка на свекър думаше:
- Свекъре ле, стари тейне ле,
как да ти, свекъре, запея,
от едно гърло два гласа,
от един език две думи,
като ми няма любето,
отвъд морето минало,
няма го и няма да дойде.
Свекър на Янка думаше:
- Я викни, Янке, та запей,
от едно гърло два гласа,
от един език две думи,
твойто любе кога го няма,
я ще го, Янке, заместя,
я ще при тебе да дойда.
Янка на свекър думаше:
- Свекре ле, стари тейне ле,
да идеш там на гроба,
да идеш мама да питаш,
ако ти мама разреши,
двамата ще се вземем.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020