* * *
- Я викни, Славке, та запей,
от едни уста две думи,
от едно гърло два гласа.
- Не може, байно, да викна,
песен да ти запея -
от една уста две думи,
от едно гърло два гласа.
Снощи войници взимаха,
и мойто либе Иванчо,
и него пак войник вземаха,
вземаха и откараха
на тази френска граница,
затуй ми сърце не дава,
да викна, да ти запея.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020