* * *
Стар свекър Янки думаше:
- Янке ле, снахо Янке ле,
попей ми, снахо, попей ми
снощната песен, Янке ле,
дето я пееше, Янке ле,
на наште гости богати,
богати гости, хървати.
Янка на свекро думаше:
- Не мога, свекре, не мога,
върла ме глава боли,
че имам мъка голяма,
че мойто любе го няма -
и то далеко замина
чак долу, долу Азия.
Свекър на Янка пак дума:
- Не жали, Янке, не кълни
от днес натътък, Янке ле,
ти ще ми бъдеш за жена!...
Като зачу Янка тез думи,
тежко си Янка заплака,
върло и люто закълна:
- Свекре ле, стара тейно льо,
да идеш книги да четеш,
има ли нейде да пише
свекър снаха си да вземе.
Змия ти измъква езика,
смок ти изпива очите.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020