* * *
Стар свекър Янке думаше:
- Запей ми, снахо Янчице,
запей ми снощната песен,
дето я, Янке, думаше,
пред нашите гости карловци,
карловци и калоферци.
- Не мога, тейно, да пея,
защото съм тъжна-кахърна,
либе ми далеч забегна -
отвъд полето, морето.
- Попей ми, снахо Янчице,
аз ще ти бъда стопанин,
а ти на мене стопанка!
Янка на тейно пак дума:
- Не може, тейно, не бива,
ази при мъртви ще ида,
ще ида мама да питам,
де се е чуло-видяло,
свекър снаха да вземе,
тя да му бъде стопанка.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020