* * *
Стар свекър Янки думаше:
- Янчице, снахо най-малка,
най-малка и най-хубава,
я викни, снахо, че запей
снощната песен, дет' я пя
на наште гости карловци,
карловци и калоферци.
Янка свекри си думаше:
- Не мога, свекре, да викна,
че първо либе забягна
оттатък полето и морето.
Свекър на Янка думаше:
- Не бой се, снахо Янчице,
докат съм ази при тебе,
аз теб за жена ще взема.
Янка свекри си думаше:
- Я стой, свекре ле, почакай,
аз при мъртви да ида,
майка си мъртва да питам,
има ли изин от Бога
свекър снаха си да води,
тя да му бъде за жена.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020