* * *
Стар свекър Янке думаше:
- Попей ми, снахо Янке ле,
попей ми снощната песен,
дето я, Янке, пееше,
на нашите гости търговци,
карловци и калоферци.
- Не мога, тейко, да пея,
че либето ми забегна,
отвъд морето и полето.
- Попей ми, снахо Янке ле,
докато си, снахо, при мене,
ние двама ще се вземеме.
- Не може, тейко, не може,
аз ще при мъртви да ида,
ще ида мама да питам,
има ли изин от Бога,
снаха свекър си да вземе
и да му бъде стопанка.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020