* * *
Стар свекър Янке думаше:
- Попей ми, снахо Янке ле,
попей ми снощната песен,
дето я, Янке, пееше
на нашите гости търговци,
карловци и калоферци!
- Не мога, тейко, да пея,
че либето ми забегна,
отвъд полето и морето.
- Попей ми, снахо Янке ле,
докат си, снахо, при мене -
ние двама ще се вземеме!
- Не може, тейко, не може;
аз ще при мъртви да ида,
ще ида мама да питам -
има ли изин от Бога,
снаха свекъра си да вземе
и да му бъде стопанка?!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020