* * *
- А бре, момче Загорянче,
като идеш от Загоре
не видва ли смил от поле?
И момче й отговарва:
- Видех, моме, смил от поле,
коню беше до гривата,
а на мене до зенгии;
от коня си китка набрах,
занесох я на чешмата.
Сите моми тамо беха,
на сичките по стрък дадох,
на моята стрък не стигна
и й дадох мена пръстен.
Она вика, па си плаче, -
не си иска мена пръстен,
а си сака от смил китка!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020