* * *
Сестра брату кон седлае,
сминьо ми, поле, здравчо ми, горе,
Коледо ле, Божньо ле, мой Коледо,
ем седлае, ем боляе,
ем боляе, ем поръча:
- Леле варе, мили брайно,
като ходиш тата доле,
тата доле в чисто поле,
че нема ли смин по поле,
да набереш от смин китка.
Брат на сестра отговаря:
- Има, сестро, ала й дребен -
на мой кончо до зенгии,
едва от кон китка набрах;
я ми бръкни във дисаги,
та извади от смин китка,
премени се натруфи се,
па излезни из чаршия,
разшетай се, нагор, надол
със другарки до кладенци.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020