* * *
Сокол гони, Дойне ле, Коладе ле,
пъстра птица, Добро льо, Коледо льо,
кат' я гони, превива я
над момини равни двори.
Сокол пищи и говори:
- Излез, излез, малка моме,
да си хванем пъстра птица.
Ще я делим на два дяла -
ти же вземеш пъстри перца,
аз же взема бяло месо.
Отговаря пъстра птица:
- Не ме хващай, малка моме!
Жа ти вия вити гнезда,
жа ти мътя пъстри пилца,
да ти пеят сутрин рано,
сутрин рано, вечер късно -
сутрин рано на ставане,
вечер късно на лягане.
Кога дойдат годежници,
годежници, опросници,
та да кажат: "Бладзя, бладзя,
бладзя, бладзя на таз мома,
дето има таквиз пилца,
да й пеят сутрин рано,
сутрин рано, вечер късно -
сутрин рано на ставане,
вечер късно на лягане."
Ой (името на момата), тебе пеем,
с първо любе вакъл (името на ергена)!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019