* * *
Изхвръкнала е, Дойне ле, Коладе ле,
пъстра птичка, момне ле, Коладе ле,
че ми хвърча два дни, три дни,
два дни, три дни, три недели.
Де я съзря сиво орле,
кат' я съзря, тъй я погна,
че я вкара в момин дворец,
в момин дворец, в градинчица,
в градинчица, под дюлчица,
под дюлчица, в ран босилек.
Провикна се сиво орле:
- Ой те тебе, малка моме,
я ми изкарай пъстра птичка,
да си изям бяло месце,
а на тебе пъстри перца -
да ги виеш вити венци,
да ги носиш по чешмички,
да ги даваш на момците.
Отговаря пъстра птичка:
- Не ме изкарвай, малка моме,
ще си извия вито гнездо,
ще си снеса дребни яйца,
ще си излюпя пъстри пилци,
ще ти пеят сутрин рано,
сутрин рано, вечер късно!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019