* * *
Сокол писна, Дойне ле, Коладе ле,
в момин двори, Добро льо, Коладе ле,
той си гони пъстра птичка.
Ви я горе, ви я долу,
навали я в градинчица.
Сокол пищи и се моли:
- Излез, излез, малка моме,
да уловим пъстра птичка;
за мене са бели меса,
за тебе са пъстри пера,
да ги носиш на глава си,
да се кичиш по хора и по сборове!
Птичка пищи и се моли:
- Ой те тебе, малка моме,
не ме гони, не ме плаши,
кога дойде пролет време,
ще ти извия вито гнездо,
ще ти снеса пъстри яйца,
ще ти излюпя дребни пилци -
да ти пеят сутрин рано,
сутрин рано при ставане,
вечер късно при лягане.
Кога дойдат женихлите,
те ще рекат: "Малка мома,
тя е още малка, некадърна!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019