* * *

Мома моли славей да не пее, да не събуди либето й

Сједи Маре на чардаку,
свилу преде, златом везе,
с пауном се разговаря:
- О пауну, лјепа птицо,
не буди ми господара,
сама сам га успавала,
сама ћу га разбудити:
"Устан' гори, господару,
дружина те у лов зову,
коњи су ти оседлани,
хрти ти су у ликтарим',
а соколи под прапорцим';
пусти хрта за лисицом,
а сокола за грлицом!

 

неуточнено - Сърбия; зап. в ръкописен сборник от Дубровник, 1758 г. (Богишић 1/1878, с. 342, № 127 - "Маре и паун"; =Petranovi?-Milakovi? 1905, p. 127 - "Mare i paun").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.01.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018