* * *

Мома моли славей да не пее, да не събуди либето й

Сънливо дърво високо,
под дърво сенка дебела,
под сенка юнак си спие,
край юнаку и невестата.
Отде дойде пусто пиленце
да запей лепата песна.
А невестата му се моли:
- Млъкни си, млъкни, пиленце,
ти що ми го разбудуваш,
аз сама си го разбуждам.
Метнувам се у градинката,
скинувам стъбло босилек,
топнувам го у студена вода,
умивам му бело лице,
тогаз се лудо разбуди.

 

Крупник, Благоевградско (Архив КБЛ-ВТУ); лепа - хубава; метнувам - влизам.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.01.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018