* * *

Славеи пеят на двама млади за приспиване и разбуждане

- Петро льо, моя дъщерьо,
яла те майка проводи
овчарю хляб да занесеш,
овчарю, Петро, козарю!
- Не ида, майчо, не ида,
там ида дърво високо,
листену оше широко,
та прави сянка дебела;
пък ний сме дели-канлии,
легна щем и заспа си щем,
та нема кой да ни разбуди...
- Иди ми, Петро, иди ми,
там има до два славея -
единан пое вечеру,
пък друган пое вутрину.
Дено ми пое вечеру:
"Лягайте, холам, лягайте!";
дену ми пое вутрину:
"Ставайте, холам, ставайте!"

 

Павелско, Асеновградско (Родопски напредък, год. V, 1907, кн. 4, с. 184, № 2 - "Прикрито пробуждане на любов от майка у дъщеря си").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.01.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018