* * *

Сестра продава брата си за белило и червило

Ивано, диван девойко,
прени се горе на диван,
на диван висок превисок,
погледай доле Струмницу
и поле дуго струмничко,
то дуго поле широко.
Да що роди у поле,
струмничко поле широко,
широко поле и дуго.
Големо зло се там роди,
в ньем се роди чудо големо;
сонце ми се заставило
среди небо, среди земла
да гледа велико чудо,
велико чудо нечувено -
сестра брата продавала
за цървило и белило,
за шарено огледало.
Продайе го, не жали го.
Тоа сонце застанало
и не може да ми пойде!...

 

неуточнено, Дебърско - Македония; зап. от Илинка Везеновић (Милојевић 1/1869, № 1); подобно на други текстове в сборника, и тая има следи от намеси на съставителя. Песента е отбелязана като Иван-данска, вер. Еньовденска, доколкото в други варианти тя е жътварска (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019