* * *

Сама ще му дойде (ще му пристане)

Керайне бела червена (2), не бех те скоро видела (2).
Сега те видох на Лазар, на Лазар, на лазарица.
Препасала си дзуница, миришеш като дуница.
Я пойдох да те здравувам, ти се от хубост отнесе,
ти се от хубост отнесе, та бега гора зелена,
дек паун трева пасеше, окати пера ронеше.
Малки ги моми береха, та ги на китки правеха,
та ги на китки правеха, и ги на Лазар даваха,
и ги на Лазар даваха, на Лазар на лазарица.

 

София, кв. Враждебна; лазарска - хороводна, на колело (Зимбилев 1991, с. 191); всички стихове се изпълняват по модела на първия; същият текст е повторен и на с. 217.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017