* * *

Сама ще му дойде (ще му пристане)

- Сън ме ломи, сън ме троши, сън ми не доходи...
На сън видех малка мома, де по двори ходи -
запретала бели ръкаве като еничерин,
пропустила дъзи поли като чохадарин...
Продал си бих врана коня, току с нея да се стана!
Де го дочу малка мома и му реч пусти:
- Не продавай, лудо, коня, не се разсиповай!
Да би фтела малка мома, сама ти би дошла -
да ти се шета по чардаци като пауница,
да ти гука по капаци като гърловица,
да ти легне на ръчица като яребица!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017