* * *

Сама ще му дойде (ще му пристане)

- Майко ле, мила майко ле! -
Помина момче дреновче,
на бърза коня вя'аше,
лицето му се яснеше -
како ламбада борина,
перчето му се вееше -
како йе ковел в планина.
Я мене дай ме за него,
ак не, кье бегам по него.

 

Прилеп - Македония (Миладиновци 1861, № 330).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017