* * *

Сама ще му дойде (ще му пристане)

Ходит Веля на вода,
- Хай ти, Вельо, Велюшо!
Велье пушчи коньите,
та й скърши стомните!
Седна Веля да плачит;
Веле ми я пълтеше:
- Мълчи, Вельо, не плачи!
Кье ти купам стомните!
Денеска е събота,
утре ми е неделя;
аз кье ходя на пазар,
кье ти купя две стомни.
Тийе беха земени,
кье ти купя сребрени!

 

неуточнено, Охридско - Македония (Шапкарев 3/1972, № 904 - "Веля и Вельо").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017