* * *

Сама ще му дойде (ще му пристане)

Катерино, гиди малка мома!
Запрусала мома Катерина,
запрусала като яребица,
загукала като гълъбица,
разрушила тая руса коса,
по нейната тая рамна става;
изпущила тие бели гащи
по нейните тие бели пети.
Догледа я едно лудо-младо,
да й веле, веле и говоре:
- Мари момо, момо Катерино,
ним ме чини, момо Катерино,
да залудам, момо, да полудам,
да продадам, момо, да издадам,
се що имам, момо, и що немам,
току тебе, момо, да те вземам!
Тогай веле мома Катерина:
- Море лудо, лудо та и младо!
Не продавай, лудо, не издавай
майчиниа, лудо, татковинина,
ако сум ти от Бога писана,
сама, лудо, дома кье ти дойдам.

 

Охридско - Македония (Миладиновци 1861, № 299; =БНТ 7/1962, с. 114 - "Катерино малка моме"; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 488; =БНПП 5/1983, с. 99).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017