* * *

Сама ще му дойде (ще му пристане)

- Моме ле, моме, моме ле!
Нимой отивай, Рушаво,
за тое момче хубаво.
- Дай ме ле, мале, за него,
сама кье побегнем по него.
Кье му однеса бакшише
моите лепусте образи
како ми бели симити.
- Чекай ле, чекай ле, кьерко ле!
Дур да ти дойде татко ти,
къде ошел, не дошел,
кара хабер му дошел.

 

Дебърско - Македония; зап. в Серес (Веркович 1860, № 325; =Верковиќ 1/1985, № 325).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017