* * *

Сама китка продумала (Как носят китка моми, ергени и невести)

Студен камен до камена,
росан здравац до колена.
Мен пратише да га берем,
сам ми здравац проговара:
- Чорбаџијо, брат да си ми,
не дајте ме на невесте,
невесте ме лошо носе, -
забоду ме за ручника,
надведу се над бешику,
па ме вас дан деца газе!
Чорбаџијо, брат да си ми,
не дајте ме на момчета,
момчад мене лошо носе, -
заободу ме за недарца,
па си вас дан момци газе!
Подајте ме на девојке,
девојке ме лепо носе -
забоду ме уз образе,
и тако ме васдан носе;
а кад буде у вечере,
мене скину од образа
и туре ме у бърдаче,
и бърдаче, па на равче!

 

неуточнено, Нишко - Изт. Сърбия (Милићевић, Милан. Краљевина, 1884, с. 141). Близък вариант (без първия стих) е публикуван от П.П. Славейков в "Книга на песните", № 23 със забележка, че е от личния архив на П.Р. Славейков, без място на записа (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016