* * *

Пелин била вечерята, като няма малка мома
(Пуста младост не се търпи)

Огреяла месечинка,
Йоване ле лудо, младо,
на Йованови дворове.
Малка мома двори метеше,
Йован лудо през плет гледа;
очи му се изгледаха,
крака му се поколиха...
Майка Йовану викаше:
- Ела синко да вечеряш, -
сложила съм вечерята,
постлала съм постелята!
Йован майци отговаря:
- Мълчи, мале, онемяла,
онемяла, оглушала!
Пелин била вечерята,
пуста била постелята,
кога няма малка мома, -
да ми ходи по постеля,
да ми седне на коляно,
да ми пее, да ми гуца
като сива гургулица.

 

Пирдоп; хороводна (Архив ИМ-БАН <http://www.musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=4230> 28.01.2020); откъс.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020