* * *

Пелин била вечерята, като няма малка мома
(Пуста младост не се търпи)

Седна Иван да вечеря, Иване ле, джанъм,
на сребърна паралийка.
Хапка хапна приседна му,
пак повтори, пак тъй стори
пак потрети - изплю залък.
Иван мами отговаря:
- Огън да ти й, пелин да ти й,
огън да ти вечерята,
кога ми не е поповата,
поповата най-малката,
най-малката, най-хубава.
С нея, мамо, да вечерям,
с нея, мамо, да нощувам!

 

Априлци, кв. Острец, Троянско; седенкарска (Куев 2005, с. 27 - "Иван люби поповата дъщеря").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020