* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

- Синко ле, синко Стояне,
чул ли си, сино, ил не си,
голема зима кье хване,
от ден ми, ден Димитровден, (2)
до личен ден, до Гергьовден.
- Ко хване, мале, да хване,
аз съм, мале ле, нагодил
на всяка овца и кило,
и кило, мале, ечемик.
Още са дума думали
и зимата е втасала
от ден ми, ден Димитровден, (2)
до личен ден, до Гергьовден.
Всички му овце измрели,
що ле едничка остана
и нея курбан заколи
за ден ми, за светог Гьорге.

 

Гьокчебунар, Ортакьойско, дн. Сив кладенец, Ивайловградско; хороводна - през есента (СбНУ 39/1934, Стоин, № 223 - "Голяма зима ще хване").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019