* * *

Отдавна ли си, момне ле, калугерица?

- За кого чуваш, Стойне момиче,
това бело лице?
- Чувам го, чувам, Алиле аго,
за църната земя.
- Постой не думай, Стойне момиче,
тия лоши думи,
а кажи, речи, Стойне момиче:
- За тебе го чувам!
- За кого чуваш, Стойне момиче,
тия черни очи?
- Чувам ги, чувам, Алиле аго,
за църната земя.
- Постой не думай, Стойне момиче,
тия лоши думи,
а кажи, речи, Стойне момиче:
- За тебе ги чувам!
- За кого чуваш, Стойне момиче,
тая тънка снага?
- Чувам я, чувам, Алиле аго,
за църната земя.
- Постой не думай, Стойне момиче,
тия лоши думи,
а кажи, речи, Стойне момиче:
- За тебе я чувам!

 

неуточнено, Софийско; зап. 1961 г. (БНТ 6/1962, с. 491); в други варианти момата е калугерица.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018