* * *

Отдавна ли си, момне ле, калугерица?

- За кого чуваш, Грудо ле моме, туй бело лице?
- Чувам го, чувам, лудо ле младо, за църна земя!
- Дай го на мене да го целувам,
хем да ти реча "Сполай на тебе!",
ем "Бог да прости!" -
земя не велви "Сполай на тебе!"...
- За кого чуваш църните очи?
- Дай на мене да ги целивам,
да те прощавам, Грудо ле моме,
земя не велви "Сполай на тебе!",
азка кье реча "Сполай на тебе!",
ем "Бог да прости!", Грудо ле моме!...
За кого чуваш тонките вежди?
- Чувам ги, чувам, за църна земя!...
- Земя не велви "Сполай на тебе,
"сполай" на тебе!", ем "Бог да прости!";
азка кье реча "Сполай на тебе!",
ем "Бог да прости!", Грудо ле моме!...

 

неуточнено, Костурско - Гърция (сп. Искра, Шумен, год. ІІІ, 1891, кн. 2, с. 121, № 2).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018