* * *

Отдавна ли си, момне ле, калугерица?

- Отколе ли си, моме, почернена,
отколе ли си влезла в манастир?
- Три години вече, четвърта карам,
откакто се ази почерних.
- За кого носиш таз тънка снага,
таз тънка снага и бяло лице,
туй бяло лице и черни очи?
- Нося ги аз за черна земя.
- Никога земя "сполай" не казва,
"сполай" не казва, нито се радва,
дай ги на мене, "сполай" да казвам,
"сполай" да казвам и да се радвам.

 

Караджово, Асеновградско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018