* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Израсла ми е тънка топола
сред Бяло море, на дребния пясък,
под тополата агне печено,
агне печено, вино червено.
Яде и пие Кара-Никола,
диван му седи Цанка робиня,
диван му седи, вилджан налива
с бистри го сълзи долива.
Никола Цанка думаше:
- Защо ми, Цанке, вилджан наливаш,
с бистри ми сълзи, Цанке, доливаш?
Цанка Никола думаше:
- Проклета да е майка ми,
дето ме е дала и продала.

 

Златарица, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ); вилджан, от филджан - чашка за кафе.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016