* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Израсло ми е дърво високо,
дърво високо, клонато,
а под дърво - зелена морава,
на морава златна трапеза,
а на трапеза Кара-Никола.
Кара-Никола яде и пие,
диван му седи Станка робиня.
Станка робиня филджан налива,
филджан налива със руйно вино,
и го долива със бистри сълзи.
Ах, откъде я видя Кара-Никола,
че си на Станка думаше:
- Не се сърди, Станке, на мене,
най се сърди на твойта майка,
тебе те й, Станке, майка ти продала,
майка ти продала за шиник жълтици!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016