* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Израсло й дърво, дърво високо,
колко й високо, толко й широко,
клони клонило до черна земя,
върши вършило до синьо небе.
Под дърво седи добра трапеза,
слуга им служи Стана робиня,
Стана робиня, влашка влахиня,
чаша налива със ройно вино,
най я долива със сълзи,
как им слугува, плаче й нарежда.
Турчин на Стана тихо продумна:
- Стано робиньо, влашка влахиньо,
що чаша доливаш със дребно сълзи,
не я доливаш със ройно вино?
Знаеш ли, Стано, помниш ли, Стано,
га бяхме с тебе ние мънинки
и бяха тежки, гладни години,
тебе те, Стано, майка продаде,
майка продаде във турско село,
а мен ме, Стано, тейно отдаде
на турци, Стано, служба да служа.
Тебе те, Стано, майка продаде
за ока брашно, брашно ръжено,
да не е било, Стано, скорошно,
ами е било, Стано, давношно.

 

Преслав, Приморски район, Запорожска област - Украйна; трапезна (Кауфман-НПБУМ 2, № 1295 - "Чаша долива с дребни сълзи"; =Бояджиева-ДДБЙ 1989, с. 119 - "Стана робиня продадена"); Името Станка робинка предполага вм. турчин героят да е Михаил/Михал войвода (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016