* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Израсло ми е дърво високо,
доле далеко край Чърно море;
лискьето му пегя широко,
пегя широко, все посребрено,
клоньето му до чърна земля.
Под него седят девет делии,
при делиите Стана робиня,
диван стоеше, с ракия служи,
сълзи рони, филджан допълня.
Делиите думат, Стани говорят:
- Не пачи, Стано, не жали, Стано,
не сме те, Стано, ние робили -
ми са те робили баща и майка!...

 

Малорад, Врачанско; сватбена, когато тръгват за дома на момата (Маринов, Д. Жива старина. Етнографическо (фолклорно) списанаие. Книга ІІІ. Семейният живот на народа в Западна България (Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско, Берковско, Оряховско, Врачанско). Русе, 1892, с. 86; =Маринов 2/1984, с. 433, № 7); пегя - педя; ми, от ами - но.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016