* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Тръгнал си беше, джанъм, Михал войвода
из Влашка земя, джанъм, Влашка й Богданска,
да прекупува сиви говеда.
На пътя срещна до две робиня,
млада робиня й стара робиня.
Че ги е вземал Михал войвода,
млада робиня за първо любе,
стара робиня да му слугува.
Много са мало време минало,
че са добила мъжка ми рожба.
Стара робиня люлка люлее,
люлка люлее и песен пее:
- Нанни ми, нанни, синово дете,
синово дете и дъщерино!
Отде га зачул Михал войвода,
той на робиня тихом продума:
- Ой та ли тебе, стара робиньо,
я ми запей снощната песен,
дето га пейше на златна люлка,
на златна люлка, на мъжка рожба!
- Ой та ли тебе, Михал войводо,
ако запея снощната песен,
гат га зачуеш, зъ ми отрежеш,
зъ ми отрежеш старата глава!

 

Константиново, Харманлийско; трапезна, на моабет (СбНУ 60-2/1994, № 1222 - "Мнхал войвода се оженил за сестра си и взел майка си за робиня - 2"); края преразказан: "Тогава са разбрали, че му били старата майка и милна сестра.".

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016