* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Расло й дърво високо,
край тихи бели Дунава;
под дърво трева зелена,
зелена, непокосена;
на трева златна трапеза,
на нея - Кара-Никола.
Яде Никола и пие
с триста мина дружина;
диван им стои Станчица,
Станчица, робинчица -
тя им чашите налива
и с бистри сълзи долива.
Най я съгледа Кара-Никола,
та си на Станка тихо говори:
- Станчица, мила ми робинчице,
защо ми със сълзи чаша доливаш?
Не съм те Станке откраднал,
откраднал още заробил -
теб те е майка продала,
за една шепа бели белици,
и за половинка жълти жълтици.

 

Аврен, Варненско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016