* * *
- Момне ле, мари, хубава,
не рано рани за вода,
че е водана далеко
и са дольено дълбоки.
Там расте дърво високо,
листено му са пърнати
да държи сенка дебела,
оти щеш, момньо, заспа щеш,
нема кой да те събуди.
- Юначе лудо и младо,
що да е тебе за мене?
Аз имам братя овчари,
те ще на вода да идат
стадото да си напоят,
и мене да си събудят.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017