* * *
Едно лудо-младо коня подседлало
коня подседлало и е потерало
и е потерало край белата баньа.
Од баньа излезе едно малой моме,
бело ем цървено тънко ем високо.
Кога лудо виде моме го прегърна.
Тогай моме велит: - Бегай, лудо, бегай
бегай, лудо, бегай, майка кье не видит!
Тогай лудо велит: - Мълчи, моме, мълчи,
мълчи, моме, мълчи, ич гайле си немой.
И майка ти била мома како тебе,
и тая мамила луди како мене.
Луди ми мамила, шекер ми вземала.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019