* * *
Станке, Стана хубава,
на бял камък станала,
бяло лице белила,
черни очи стреляла,
долу, горе гледала!
Турчин иде отдолу,
кривна коня над Стана;
Стана скокна да бяга,
турчин Стани говори:
- Стой, Станке, не бягай,
че нели ме познаваш? -
Аз съм у вас доходял,
с тейко ти вино пил,
с братам ти ракия,
с майка ти хортувал,
тебе съм сгледувал!
Заборавих си, Стано ле,
тънка пушка буйлия
и остра сабя френгия;
на пушката вързано
тънка бяла махрама;
в махрамата вързано
два мала пръстени,
на пръстените писано
твоето име и мойто, -
моето име Мустафа,
а твойто име Зюлифа,
Зюлифа кадъно!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019