* * *

Настойчив ухажор

И ходихме, и гледахме,
нейде хоро не найдохме;
'га отидох долу, долу,
долу, долу на тва село,
на тва село Маринкино,
Маринкино, кадънкино, -
там найдохме малки моми,
малки моми, ситно хоро,
ситно хоро играеха...
Я постоях, та погледах,
че се хванах до Маринка,
до Маринкин кован пояс.
Маринка ми отговаря:
- Ой ти ми тизе, сълмала гидийо,
не хватай ти до мене,
не ми праши морна чуфа,
ам се хвани срещу мене,
разкърши ми тънки вяжги!
Не се пуска лудо-младо,
Маринка му отговаря:
- Пусни се, пусни, сълмалъ гидийо,
брат ми Стоян отде гледа,
и към мене глава върти,
я към тебе сабя остри!...

 


Мустафа паша, дн. Свиленград; хороводна (СбНУ 25/1909, с. 60, № 51 - "Гидия и Маринка на хорото"); чуфа - чоха; вяжги - вежди.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019