* * *
- Златко льо, златна ябълко,
сама ли си ме не рачиш,
яла те майка не дава?
- Взимам те, рача, юначе,
ам' си ме майка не дава,
че имам сестра по-стара,
до двайсе и пек' годишна, -
ни е главена, женена,
нъя пъкь да я приженя!
- Златко льо, златна ябълко,
сама си реча, - взьо те ща!
Я ще си майка-та измамя
със уко жълта стафида;
и тетка-та ще измамя
със пахур бяла ракия;
и братча ти ще измамя
със чотра вино червено;
и сестра-та ще измамя
със една лустра кундура
и една кърпа шарена...
Лю рече, кузум, взьо те ща!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019