* * *

Настойчив ухажор

- Дай си ме, майчо, дай си ме
във нашана си махала
на чернооконо копиле,
дено си ми я прилика.
Кольчиш как минам, мале ле,
през наши равни дворове,
дворове, тясно сокаче,
то нах нас жално погльодва
със нажалени очинки,
със нажалено сърчеца.
- Мари ми, мила дъщерьо,
мари, де го си видяла,
видяла и бендисала,
солкоф си севдьо метнала?
- Видяла го съм, видяла
на студенине врисюве,
той поя конче хранено,
я точех вода студена.
Конян му вода не пие,
за моине бели харкумки,
за моян ален миндилчек.
Пак я се, майчо, почудих
как са му сърчеця разваля:
откачих бели харкумки,
та си му конче напоих;
постелих ален миндилчек,
та си му конче назобих.
И дари са смя дарили:
той мене пръстен сребърен,
я нему корпа шарена.

 

Смолян кв. Устово (СбНУ 7/1892, с. 36, № 5; =Ангелов-Вакарелски 1946, № 135 - "Сгодила се сама на чешмата"; =Осинин-Душата 1945, № 52; =Осинин-Дърво 1955, с. 111; =Осинин-Любовни 1936, с. 80, № 126 - "Дай си ме, майчо"; =Арнаудов-ВН 2/1977, с. 20 - "Дай се ма, майчо"); харкумки - котли; врисюве - извори.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019