* * *
Снощи отидох на Марица,
на Марица за вода.
Че си нагоре погледнах,
нагоре на въз Марица.
Сред Марица бял камък.
На камъка й стъпило
едно ми бяло момиче.
Кат ме момиче видяло,
търти момиче да бяга.
Аз на момиче говорих:
"Стой, момиче, не бягай.
Не ме ли, мари, познаваш?
Снощи у вази хляб ядох
и ти ме кърпа престила."
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019