* * *
- Защо се, Домне, мама ти кара
се вечер, вечер по месечина,
а дзаран рано по ладовина?
- Кара се, лудо, все зарад тебе;
кога как минеш, мирно не минеш,
с кундури тропаш, калдърма ровиш,
калдърма ровиш, каменя сбираш,
каменя сбираш у порти хвърляш,
та ни подеваш върлите пцета;
пцетата лаят, та мен ме буцат!
- Мама е стара, нека се кара:
нийе сме млади, какво знаеме!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019